Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува два технически документа, посветени на финансовите и икономическите последици от въвеждането на дигиталното евро. Първият анализ разглежда инвестиционните разходи за банковия сектор в еврозоната, а вторият, който е изготвен по искане на Европейския парламент и Европейския съвет, оценява въздействието върху финансовата стабилност, ликвидността и печалбите на банките при различни сценарии. И двата доклада са част от подготвителната фаза преди окончателното решение за въвеждането на единната цифрова валута. И двата документа имат информационна цел, посочва БТА.
Според документа „Преглед на последните оценки на инвестиционните разходи за дигиталното евро за банковия сектор в еврозоната“ общите инвестиционни разходи за банките при внедряването на дигиталното евро се очаква да бъдат между 4 и 5,77 милиарда евро за целия банков сектор в еврозоната. Това съответства на около 1–1,4 млрд. евро годишно за четиригодишен период и представлява под 1 на сто от общата печалба на банките или около 3,4 на сто от техните ИТ инвестиции за същия период.
В анализа се посочва, че разходите са съпоставими с тези по въвеждането на Директивата за платежните услуги (PSD2) и значително по-ниски от инвестициите, свързани със системата за единни плащания в евро (SEPA). ЕЦБ отбелязва, че реалните разходи могат да бъдат още по-ниски, ако се използват общи инфраструктури, външни доставчици и институционални групи, които вече осигуряват платежни и ИТ услуги на множество банки.
По-рано тази година анализ на Пи Дабълю Си (PwC) оцени, че преминаването към дигителното евро може да струва на банковия сектор до 18 млрд. евро., а средно за всяка банкова група в еврозоната това да струва около 110 млн. евро.
Сред конкретните компании, споменати в доклада като примери за източници на пазарно взаимодействиe, са „Уърлдлайн“ (Worldline), „Некси“ (Nexi) и „Тиетоеври“ (Tietoevry) – водещи европейски доставчици на платежни и технологични услуги, които оперират в няколко държави и обслужват десетки банки. Според ЕЦБ, използването на подобни решения би могло да спести на банките между 30 и 50 на сто от потенциалните за индивидуалните финансови групи разходи за интеграция на дигиталното евро.
Документът включва и оценка за България, която е разгледана като референтен пазар, въпреки че все още не е част от еврозоната. В приложението е отбелязано
„България – оценка 0,75. Обработката и клирингът на плащанията са централизирани под управлението на БОРИКА, докато банките използват различни външни доставчици за основните си банкови системи (напр. „Теменос“ (Temenos), „Оракъл“ (Oracle), „Бекбейз“ (Backbase)).“ Оценката от 0,75 поставя България сред държавите с висока степен на концентрация на доставчици и добра централизация на платежната инфраструктура – наред с Португалия, Австрия, Литва, Люксембург, Кипър, Латвия и Нидерландия. По-виска оценка имат Финландия и Словения, които получават максимална оценка 1,00 поради почти пълна централизация на платежните услуги и използването на единен национален доставчик. По-надолу в класацията по концентрация на платежните услуги са страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия.
Това означава, че според ЕЦБ България има относително добре централизирана и координирана платежна инфраструктура и би имала по-ниски индивидуални разходи при евентуално въвеждане на дигиталното евро в сравнение с по-фрагментирани пазари.
Вторият документ – Технически данни за въздействието на дигиталното евро върху финансовата стабилност“, е подготвен от ЕЦБ по искане на съзаконодателите (Еврoпейския парламент и Съветa) и разглежда въздействието на различни хипотетични лимити върху стабилността на банковата система. Анализът изследва как ограничението на сумите, които отделните лица могат да държат в дигитално евро, би повлияло на депозитите, ликвидността, печалбите и кредитната активност на банките. Оценката е направена на база, че максимално допустимият размер на средствата, които всеки гражданин на страните от еврозоната може да държи, е 3000 евро. Тази сума е примерна и все още не е определена законово и служи само за целите на изследването.
ЕЦБ оценява ефектите при два сценария – нормални условия (business-as-usual) и кризисен модел (flight-to-safety) при ситуация с масово прехвърляне на средства към дигитално евро, достигащи обявения по-горе лимит.
При нормални условия намаляването на депозитната маса в търговските банките се оценяват като минимално – между 0,5 на сто и 1,8 на сто от общите депозити при лимит от 500 евро и до 8,.2 на сто при максимален лимит от 3000 евро.
Тези размери са незначителни като ефект върху ликвидността на банките, като от ЕЦБ припомнят, че при банковата криза в Кипър през 2013 г. е имало отлив на депозити до 20,9 на сто, а в Гърция през 2015 г. – до 25,9 на сто.
При кризисен сценарий, дори при максимално натоварване, ликвидните буфери на банките остават над регулаторните изисквания – общият коефициент на ликвидно покритие (LCR) намалява от 166 на сто до 163 на сто, а коефициентът на стабилно финансиране (NSFR) – от 128 на сто на 127 на сто. ЕЦБ изчислява, че едва 0,3 на сто от банковите активи биха достигнали критично ниво на ликвидност при лимит от 3000 евро.
По отношение на печалбата на банките, анализът показва ограничен ефект – намаление на възвръщаемостта на собствения капитал (RoE) с между 9 и 18 базисни пункта, което представлява под 5 на сто от историческата волатилност на показателя. В някои случаи, ако се отчетат ефектите от нарастващата дигитализация на плащанията, нетният лихвен доход дори се увеличава.
Докладът подчертава, че лимитите върху индивидуалните притежания на дигитално евро са ефективен инструмент за защита на финансовата стабилност. Според ЕЦБ именно тези ограничения гарантират, че цифровата валута няма да изтегли прекомерно ликвидност от банковия сектор и ще предотврати бягство към други дигитални активи, включително чуждестранни стейбълкойни, които биха могли да подкопаят паричния суверенитет на еврозоната.
В заключение ЕЦБ отбелязва, че ефектът от въвеждането на дигиталното евро е управляем както по отношение на разходите, така и по отношение на стабилността на финансовата система. Според институцията успешното прилагане на проекта зависи от тясно сътрудничество с банковия сектор, споделено използване на инфраструктури и стандартизирани технологични решения, които ще позволят оптимизация на инвестициите и минимизиране на системните рискове.
