Има ли опасност България да тръгне по „гръцки или румънски сценарий“ с първия си държавен бюджет в евро през 2026 г.?
В ефира на NOVA финансистът Никола Янков, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и макроикономистът Васил Караиванов алармираха за опасната траектория на задлъжняване на държавата. Според тях без спешни и непопулярни структурни реформи, фискалната стабилност е застрашена от раздути разходи, които не се покриват от приходите.
Въпреки че сценарий, подобен на Виденовата зима, е невъзможен поради валутния борд, Янков предупреди, че държавата върви по опасен път. „Държавата се движи в силна траектория на задлъжняване, защото приходите не покриват разходите. А разходите са основно в социалната сфера – за заплати на държавни служители“, заяви той.
Според анонсираните намерения на управляващите в следващия бюджет се предвиждат 1 милиард лева повече за пенсии и 1,2-1,3 милиарда лева повече за заплати. Проблемът, според експертите, е, че тези увеличения не са обвързани с ефективността на публичния сектор, а създават инфлационен натиск.
„Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за текущи разходи, несъмнено ни очаква румънският или гръцкият сценарий“, категоричен бе Добрин Иванов.
Той настоя за „непопулярни структурни реформи“, които се отлагат с години, и даде конкретен пример с разходите в съдебната власт: „Средното възнаграждение за 2025 г. е над 10 000 лева, което е почти три пъти и половина над средната заплата за страната“.
Порочна практика
Иванов разкри и порочната практика в някои администрации, където незаетите щатни бройки достигат 20-25%, а парите от тях се използват за бонуси. Затова от асоциацията предлагат замразяване на общите разходи за работни заплати в държавната администрация на нивата от 2025 г., като се направи функционален анализ кои структури са с раздут щат и дублиращи функции.
Според Никола Янков, първата стъпка е да се спре автоматичният механизъм, който обвързва заплатите в държавния сектор със средната работна заплата. Втората ключова реформа е пенсиите, базирани на осигурителен принос, да се разделят от социалните плащания. „Ако получавате 1000 лева, вие не знаете каква част са пенсията ви и каква част са подаръци, надбавки, политически подкупи“, коментира той.
По-умерен в прогнозите си беше макроикономистът Васил Караиванов. Той припомни, че настоящият бюджет е приет на базата на четиригодишна прогноза, одобрена от европейските партньори за влизането на страната в еврозоната. „От тази прогноза беше прогнозирано, че приходите ще изостават и ще наваксат след две-три години“, обясни той.
